ул. Козлодуй № 73
Това е третата ни сграда в карето между ул. “Г. С. Раковски” и площад Лъвов мост, отново в стила на стара София от началото на ХХ век.
Намира се на ул. “Козлодуй” № 73, на ъгъла с бул. “Мария Луиза”. Сградата ще бъде луксозно изпълнена и топлофицирана. Входното пространство ще се оформи в духа на немския сецесион, подобно на този Берлински вход:
Улицата е широка, след основен ремонт, с голямо отстояние от срещуположните сгради. Районът е с перфектна инфраструктура, има всички транспортни връзки – метро, трамваи, автобуси, тролей 9, гара, автогара. Локацията е идеална за разходки в историческия център на столицата: неслучайно в квартала процъфтява бизнесът с апартаменти, отдавани през Booking и Airbnb.
Тролей 9, който минава наблизо, стига до всички театри по “Раковска”, а ако обичате пешеходните разходки, очакват ви разнообразни маршрути:
- Площад Лъвов мост, Антична Сердика, ЦУМ и минералната вода пред Дома на киното
- Женския пазар с неговите дюкянчета, антиквариати, магазинчета за подправки и изобилни сергии.
- Очарователния “Квартала” – така кръстиха района под бул. “Дондуков”, който подобно на Капана в Пловдив, се превърна в притегателно място за артистичната бохема. Тук ще откриете атмосферни галерии, арт магазини, книжарнички, ресторанти, кафенета, споделени работни пространства. Имаме си и фестивал – КвАРТала. Всяка есен по старите павирани улички свирят джаз, носят се вкусни аромати, а хората си купуват смислени неща от производители с мисия.
Тези, които харесват очарованието и живописния декаданс на мястото около Шарения мост (днешния Лъвов), стария еврейски квартал под “Екзарх Йосиф” и някогашната Драс махала, ще оценят следните редове от “Разказ за стария център на София” на Крикор Асланян:
“По улиците, затрупани от снега, препускаха файтони-шейни, а от гърбовете на кончетата се дигаше пара като от локомотив. Файтонджии, облечени в дебели тулупи, с овчи калпаци на главите, размахваха камшиците, за да подканят “дорчовците” да бързат, че мющерията бързаше за гарата.
От двете страни на булеварда бяха натрупани преспи от сняг и чакаха да дойдат талиги и каруци, на шейни или на колела, да ги вдигнат и извозят към реката. Файтона бързаше покрай дърветата, окичени с ледени висулки и снежни къдели.
По улица “Цар Симеон” беше оживено. Макар че не беше нито вторник, нито петък, на пазара имаше много сергии и каруци, пълни със стоки. Още щом доближихме ъгъла, усетихме вкусният мирис на печени кестени. На малък ламаринен мангал с решетест капак се печаха десетки леко цепнати кестени.
Когато покрай нас мина салепчията, силна миризма на канела достигна до ноздрите ми. По улица "Екзарх Йосиф" дюкянджии или чираци чистеха с лопати снега пред магазините.
В кафенето на ъгъла мъже седяха около масите, пиейки шербетлия кафе, а голямото тенекиено кюмбе буботеше като локомотив и топлеше клиентите. Един четеше вестник, други играеха табла или домино, трети “бистреха” политика и качваха и сваляха поредното правителство.”